Мениджър или предприемач?!?
Да започнем с това: каква е разликата между предприемач и мениджър? Предприемачът задължително е собственик на бизнес. Важни характеристики за определяне на профила на предприемача са пол, възраст, образование, социално-професионалнен статус, семейно положение. Българският предприемач е предимно от мъжки пол – 60% на 40% в полза на мъжете, като относителния дял на жените се покачва. Основните различия между мъжете и жените се отнасят до предмета на дейност – жената предприемач по-рядко се занимава с производство и по-често с търговия от мъжете, в сферата на услугите е налице относителен баланс. Жената предприемач доста по-често регистрира фирмата си като ЕТ (63% жени, 49% -мъже), свързано с по-ограничения мащаб на дейност, което се потвърждава от статистиката, сочеща, че средната „женска” фирма е по-малка от средната „мъжка” фирма. Поради тази причина мъжете предприемачи по-често наемат външни хора. Жените предприемачи са подчертано по-предпазливи при поемането на бизнес риск. Жените предприемачи по-често от мъжете предприемачи са несемейни (вкл. разведени). Като възраст най-голям процент са предприемачите във възрастови групи между 31 и 60 г., като е отразен тренда възрастта да се повишава с оглед на застаряващото население и емигрантския поток. С висше образование са над половината от собствениците на фирми, друга голяма част от тях със средно образование (около 40%). Предприемачите с по-високо образование са предимно жители на София и големите български градове, като подчертано те по-често се ориентират към регистриране на дружества с ограничена отговорност (ООД, ЕООД) и акционерни дружества (АД), поради по-високата култура на сдружаване, насочват се към производство, техните фирми са по-големи. Социално-професионалният генезис е тясно свързан с равнището на образованието. Българският предприемач в най-голяма степен е бивш служител в държавна администрация, учреждение, търговска фирма, предприятие. По-малки са дяловете на работилите друго – хора, предимно ссъ занаят и безработни, работници в търговията и услугите, както и работници в промишлеността. 84% от българските предприемачи са семейни. Сред предприемачите на възраст до 30г. семейните са 61%, за останалите възрастови интервали делът на семейните се движи от 84% до 89%.
Мениджърът от своя страна не е собственик, той управлява бизнеса на други хора. Възможно е обаче, в процес на доказване на своите качества да получи правото да придобие чрез директно закупуване, като бонус или като работи с намалено, дори без възнаграждение, дял/ акции от компанията, която управлява. Това обаче, което отличава предприемача от мениджъра е това, че предприемачът представлява инкубатор на бизнес идеи, притежава силен бизнес нюх, открива нови бизнес възможности и се възползва, като „прави” пари от тях. Мениджърът също разполага с търговски и бизнес усет, но предимствата му пред предприемача са свързани с уменията да планира, да организира, да мотивира, да координира, да ръководи, да контролира…, т.е. да управлява бизнес. Българският мениджър е предимно високо образован, с поне едно висше образование, получено от български или чуждестранен университет, с натрупан опит и разполагащ с широк спектър качества (особено високо се ценят качества, разрешаващи бързо и успешно проблеми от всякакъв характер и по възможност да не взима самостоятелно решения!).
Първоначално, българският предприемач стартира дейността си предимно в правно-организационните форми едноличен търговец (ЕТ) или еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД). Впоследствие, когато бизнесът започва да се разраства и с нарастване на доверието към бизнес партньорите, сружаването става все по-приемлива форма за разширение на бизнеса. Негови съдружници стават други предприемачи – предимно бизнес контрагенти (доставчици, клиенти, конкуренти). И в тази нова ситуация на нарастващ бизнес и поява на съдружник, всичко коренно се променя. Вътрешната среда се е изменила и не кореспондира адекватно с външната среда, дотогава функционираща добре, поради постепенната адаптация към промените във външната среда. Ритъмът е нарушен и това предизвиква множество сътресения. Появяват се проблемите на растежа, характерни за разширяващия се бизнес, които имат множество проявления в ежедневната работа. Такива например са: многоканалност и бързопротичаща информация, презаетост и претоварване на служителите и работниците, неефективно работещи оперативните системи, липса на координация, дублиране на извършваната работа, разконцетриране от поставените фирмени цели и тяхното незнание/ неразбиране от персонала, загуба на ориентация с реалния пазар, бюрократична органинизация със затруднена и хаотична работа, всеобща немотивираност и т.н.
В така създалата се нова ситуация предприемачът губи контрол над случващото се, тъй като старите методи на управление са неработещи! Той трябва да стартира реформа, свързана с преразглеждане на фирмените цели и стратегии, начина на вземане на решения, на делегиране на права и отговорности на ръководителите, изграждайки стабилни мениджърски нива, да укрепи оперативните системи, за да подсигури разширението, да вдъхновява и мотивира чрез въвеждане на справедлива система за оценяване и прочее. Осъществявайки успешно необходимите реформи и „преподреждайки” адекватно организацията, самият предприемач се превръща в мениджър! Осъзнаването на невъзможността за справяне в новата ситуация и решението да се назначи професионален мениджър, който да поеме и да продължи бизнеса напред е стъпка в правилна посока.
Колко добри мениджъри са българските предприемачи? Успяват ли те и до каква степен да погледнат себе си, компанията и пазара „отстрани” и да оценят реалистично състоянието на фирмата си, за да сложат ред в нея? Не е ли по-добре да „оставят” компанията в ръцете на компетентен мениджър и да се впуснат в нови предизвикателства, като откриват нови бизнес светове, нещо което правят най-добре?
Related posts:
Автор: Vessela
Казвам се Весела Чернева - Янкова, родена съм на 23 февруари 1975г. По професия съм икономист, притежавам професионална квалификация по бизнес администрация и магистърска степен по стопанско управление от СУ „Климент Охридски”. Също така съм магистър и по философия, с диплома от същия Университет. Всички придобити от мен образователни степени са субсидирани от държавата. Имам редица специализации в областта на мениджмънта, управлението на проекти и търговията. От 2006-та работя върху популяризиране на инвестиционния климат и бизнес предимствата на България, като привличам международни фирми в България. Едновременно с това, съдействам на български компании да преодоляват организационни проблеми и да се развиват успешно. Фокусът на дейността ми в момента е подпомагане на компании да стартират и разширяват бизнеса си на територията на Балканите. В своята професионална кариера съм заемала следните длъжности: изпълнителен директор и член на съвета на директорите, мениджър "развитие на бизнеса", търговски директор, стратегически консултант по организационно развитие при сливания и придобивания на предприятия. От 2009-та съм член на "Съюз на икономистите в България". Основател съм на компанията V Consulting Bulgaria, създадена с идеята да осигурява обективен, външен и независим поглед.
This author has published 2 articles so far.