Доларът едва ли ще успее скоро да възвърне мощта си.

Макар че депозитите не са форма на инвестиция, обещаваща висока възвращаемост, като фондовия или стоковия пазар, тяхната сигурност ги прави един от неизменните компоненти на всяко портфолио. При избора на банка, клиентите следят редица фактори, сред които стабилността на финансовата институция, предлаганите лихви при определен срок и вложена сума, и допълнителните условия, като право на ползване на овърдрафт или облекчения при теглене на кредит.
Не на последно място обаче стои въпроса в каква валута да съхраним парите си. Не само че лихвите по депозитите в лева, долари или британски лири се различават, но съществува и

риска от обезценка на спестяванията.

Ако например банката ви дава 10 на сто годишна лихва за едногодишен срочен влог във валутата Х, а нейният разменен курс се снижи с по-значимо темпо, като цяло не само няма да сте спечелили от това, че сте вложили парите си, но дори и ще загубите известна сума.
За последната една година например щатският долар падна с над 12 на сто на междубанковия пазар, от 0.7235 на 0.634 евро.
Чрез по-ниски лихви или по-високи такси, трезорите по принцип обезкуражават приемането на влогове в по-екзотични валути, което отписва като варианти изборът на канадски или австрийски долари, йени, и дори швейцарски франкове и британски лири. Като цяло, най-популярни остават влоговете в евро, щатски долари и лева.

Сравнението на доходността

на инвестицията е сложна задача, тъй като зависи от редица условия, като срок на депозита, сума, допълнителни преференции и др.
Една груба съпоставка обаче сочи, че при левов депозит от 10 хиляди лева със срок от две години при фиксирана лихва може да очаквате между 9.31 и 2.50%, при евро – между 6.63% и 1%, а при щатски долари – между 5 и 0.70%.
При променямите лихви, тези проценти стават съответно между 8.06% и 2.96% за левове, между 8.06% и 1.08% за евро, и между 5.59% и 1.51% за щатски долари.
Според данни на Българска народна банка за май 2008 г., лихвените проценти по депозити с договорен матуритет между една и две години за домакинствата са били 6.32% при левови вложения, 4.93% - при евро, и 4.86% - при доларите.
Ако се сравнят колко са парите, които домакинствата са поверили на банките за период между една и две години, излиза, че

най-предпочитана е единната валута.

Влоговете в лева възлизат на 84.26 млн. лв, в евро – на равностойността на 182.02 млн. лв. и в долари – на 41.64 млн. лв.
Не е непременно обаче решението, взимано от мнозинството, да е най-правилното. Преди да се спрете на конкретен вариант, разгледайте всички предлагани от банките оферти, като сравните не само лихвите, а и различните условия по депозита. Имайте предвид и че не е необходимо да се обвързвате твърдо с дадена валута – банките предлагат и депозити с възможност за смяна на валутата по време на срока на договора, без при трансфера да се губи натрупаната лихва.
Повече информация и консултация може да се намери на адрес bgwebcredit.com.
Коя валута да изберем зависи от две основни тенденции – разменните курсове на еврото към долара, и инфлацията в България и евро-зоната.
Наистина,

в условията на валутен борд

левът е обвързан с еврото, което означава, че Българска народна банка поема задължението да закупи или продаде неограничено количество левове срещу евро на цена 1.95583. В същото време, тъй като лихвите по депозитите в лева обикновено са малко по-високи, отколкото тези в евро, това изглежда най-разумния избор на валута. Трябва да се има предвид обаче, че цените в България растат по-бързо от тези на Стария континент, което означава, че левът всъщност се обезценява повече, отколкото еврото, въпреки фиксирания курс. Доколко тази тенденция ще е достатъчно силна, за да обезкуражи левовите депозити?
Въпреки че инфлацията през последната година бе сравнително висока, в последния тримесечен икономически обзор на Централната банка финансистите очакват тя да се забави до около осем на сто до края на 2008 г. Дори и този резултат обаче би означавал двойно по-бързо покачване на цените спрямо евро-зоната.
Там отчетената инфлация за месец май достигна рекордното си ниво от повече от десетилетие насам от 4%. Европейската централна банка обаче определя двупроцентна препоръчителна горна граница за инфлацията в страните, поделящи единната валута. За да успее да постигне заложената цел, институцията реагира решително, повишавайки основните лихвени равнища с четвърт процентен пункт до 4.25%.
И докато

Жан Клод Трише защитава ценовата стабилност

на Стария континент, шефът на Федералния резерв в Щатите Бен Бернанке не изглежда толкова сигурен относно основните си приоритети.
Докато Европейската централна банка си поставя за главна задача да контролира инфлацията, дори за сметка на икономическия ръст, регулаторите отвъд океана се колебаят дали да подкрепят националната си валута.
Наистина, председателят на Федералния резерв Бен Бернанке намеква, че ниските лихви в САЩ ще останат в миналото, но за разлика от европейския си колега, засега той не подкрепя прокламираната си стратегия с конкретни действия.
Дори и да предприеме по-решителен ход обаче, не е сигурно, че това ще подкрепи сериозно зелената валута. Брокери коментират, че върху нейните котировки тежат най-вече проблемите на ипотечния пазар, влошаващите се макроикономически индикатори, и спада на борсовите индекси. Според тях, никаква монетарна политика не би съумяла да окаже значимо влияние върху инвеститорите, които предпочитат еврото „не защото е кой знае колко велика валута, а просто защото

отчаяно искат да избягат от долара”.

В същото време, през последните три месеца се регистрира много силна зависимост между зелената валута и индексите, следящи рисковете от необслужване на корпоративните кредити. Така че каквито и мерки да предприеме Федералния резерв, едва ли може да се очаква доларът да върне силата си, преди да бъде отбелязано и съвземане на кредитния пазар в САЩ.
На този фон, депозитите в лева и евро, избрани в зависимост от инфлационните тенденции, вероятно ще се окажат по-предпочитан вариант от решението парите да се спестяват в долари.

Обявеният лихвен процент не винаги носи пълната информация за цената на кредита

С разрастването на кредитния пазар в България, все повече специалисти започват да наблягат на необходимостта от финансова грамотност на потребителите. Освен че банките внимателно оценяват риска клиентът им да изпадне в ситуация, в която няма да успее да погаси задълженията си, самите домакинства и фирми би трябвало да обмислят всички фактори при решението си да изтеглят заем.
Макар че логиката на пръв поглед не е сложна, някои клаузи от банковите договори може да прозвучат неразбираемо на мнозина, което от своя страна да доведе до объркване. Най-разумното е да се посъветвате с кредитния инспектор, да разпитате не само за размера на лихвите, но и за големината на отделните вноски, и за дължимите такси. Правило номер едно е – не се притеснявайте да задавате въпроси, тъй като далеч не всеки разполага с необходимите финансови знания. Според изследване на Организацията за икономическо развитие, публикувано преди няколко години, въпреки че 67% от жителите на Австралия казват, че са наясно с идеята на сложната лихва, само 28 на сто са показали задълбочено разбиране. За Великобритания, докладът сочи, че потребителите не търсят активно финансова информация, а канадците казват, че да поискат съвет по темата им се струва по-стресиращо от посещение при зъболекар.

Какви са основните моменти, които може да заблудят невнимателния потребител?

Когато гледате реклами за кредити с ниски лихви, въпрос номер едно, който трябва да си зададете, е – за каква лихва точно става въпрос? Макар че на пръв поглед това може и да ви звучи дребнаво, и разликата да изглежда малка, това въобще не е така. Не случайно римското законодателство, наследено от много западни държави, е забранявало начисляването на сложни лихви – практика, която днес се прилага при повечето заеми.
Разликата е в това, че сложните лихви се начисляват не само върху главницата, а и върху платените до момента лихви. Така общата дължима сума се увеличава експоненциално, в зависимост от периода на заема, а резултатът може да е изненадващ.
Ако например дължите 10% върху кредит от 1000 лв. за една година, при начислена сложна лихва ще изплатите общо 1104,70 лв., срещу 1100 при простата. Какво се случва обаче, ако срокът за погасяване е 30 години? Тогава разликата вече става от 4000 лв. до близо 20 хиляди – значителна сума, за която си заслужава да бяхте задали няколко допълнителни въпроса.
При сложните лихви,

малка разлика в лихвения процент също може да има огромно влияние.

Да вземем за пример смятаната за историческа грешка на американските индианци, които продали остров Манхатън на холандците за 60 гулдена през 1626 г. Ако бяха вложили парите в банка срещу лихва от 6%, през 2005 г., днес те щяха да разполагат със 100 млрд. евро, докато само половин процентен пункт отгоре щеше да им донесе седем пъти повече пари. В този случай, индианците щяха да имат 700 млрд. евро – повече, отколкото е оценката на всички имоти във всички пет квартала на Ню Йорк. С други думи, глупавата им на пръв поглед грешка щеше да се окаже хитър финансов ход.
Изчислението на сложните лихви въобще не е просто, но в Интернет има редица сайтове, които автоматично ще ви дадат отговора. Това обаче само по себе си също не е достатъчна информация, затова е най-добре да потърсите консултация и през специализирани портали като bgwebcredit.com.
Освен сложни и прости лихви, ако разтворите някое финансово издание или погледнете някои договори за кредит, ще видите и много други определения – основен лихвен процент, сложно звучащите термини ЛИБОР, ЕУРИБОР и СОФИБОР, ефективен лихвен процент, и др.

Различни са и начините за изплащане на заема,

и затова е добре да помислите кой от тях ще е най-подходящ за конкретните ви възможности.
При погасяването на равни месечни, или анютетни вноски, всеки месец ще заплащате определена част от главницата, плюс лихва. При намаляващите вноски, в началото заплащате по-голям процент от дължимата главница, което води до по-ниски общи разходи по кредита. При раздвижения или сезонен погасителен план, клиентът може да се договори график за погасяване с по-големи вноски в „силните” месеци и по-ниски в „слабите” периоди.
Докато лихвата по някои кредити е фиксирана – тоест, предварително обявена и не се променя, в други случаи тя може да е обвързана с различни показатели. Най-често това е основният лихвен процент. Той се определя от Българска народна банка на базата на индекс, наречен ЛЕОНИА. Това е показател, изчислен като средната стойност на всички реално сключени сделки по предоставяне на необезпечени депозити овърнайт на междубанковия пазар в България.

Основният лихвен процент

е едно от основните оръжия на Централните банки при налагане на монетарната им политика. При по-висок лихвен процент, паричният ресурс става по-скъп, което от своя страна води до ограничаване на инфлацията.
В други случаи, конкретните лихви по даден кредит може да са обвързани с индексите ЛИБОР, ЕУРИБОР или СОФИБОР. Най-просто казано, тези показатели следят цената, на която трезорите разменят помежду си паричен ресурс на пазарите съответно в Лондон, евро-зоната, и в България.
Това, което в крайна сметка е може би най-важният показател, е ефективният лихвен процент. Той ще ви насочи колко точно ще ви струва кредита, тъй като при него се вземат предвид не само лихвите за съответния срок, но и всички такси, комисиони, застраховки и други разходи, които може да имате, свързани с обслужването на заема.
Тъй като светът на банковите и финансови термини изглежда необятен и често може да обърка потребителите, най-важното, което трябва да запомните е – не взимайте решение за теглене на кредит само по обявения лихвен процент, без да си изясните какво точно означава цитираната цифра, и колко скъпо ще ви излезе всъщност обслужването на задължението. За повече информация, може да говорите с кредитния инспектор или консултант или да посетите специализираните портали като bgwebcredit.com.

Клиентите, които не обслужват заемите си навреме, рискуват в бъдеще да плащат по-високи лихви

Бумът на кредитния пазар в България доведе дотам, че много домакинства се втурнаха да теглят кредити, без да преценят обективно възможностите си да покриват дължимите вноски. Вероятно някои от потребителите си мислят, че не е фатално, ако закъснеят с плащането ден или два, като в крайна сметка единственото последствие би било неудобството да ти се обадят от банката, за да ти напомнят за изпуснатата дата.
Истината е обаче, че закъсненията или неуреждането на задълженията могат да имат сериозни последици за бъдещето. Нормално е всеки понякога да преминава през по-тежки финансови периоди, поради болест, временна нетрудоспособност или семейни проблеми. Докато в България трезорите не следят с единна система дали редовно плащате битовите си сметки, проблемите по погасяването на кредита могат да имат дългогодишно влияние върху семейния ви бюджет.

Централен кредитен регистър

Макар че много от потребителите не знаят това, информацията по обслужването на всеки кредит, отпуснат от трезорите, се отчита пред БНБ. Централната банка пази данните за всеки заемополучател в продължение на десет години, дори и в случая на уредено задължение. Това кредитно досие на клиента е достъпно за всички банки в цяла България, които го използват като база при решението си дали да отпуснат нов заем, както и какви лихви да определят по него. Освен данните от кредитна история, трезорите обикновено изискват и допълнителна информация, като бележка от работодателя за получаваните доходи и фактури за платени битови сметки и данъци. Макар че тези данни не се водят в регистъра на БНБ, самата банка, отпускаща кредита, ги пази и ги взема предвид при бъдещите си взаимоотношения с клиента.
Засега кредитният регистър на Централната банка събира информация само от трезорите и от лизинговите компании, които са част от банкови групи. Тези институции са и единствените, които имат достъп до досиетата.
Кредитният бум на българския пазар обаче разтревожи финансистите, които се опасяват, че ожесточената конкуренция може да е довела до отпускане на заеми на фирми и домакинства, които няма да успеят да обслужват редовно погасителните си вноски.

Бъдещите мерки

Една от мерките, предвиждани, за да се намали риска за банковата система, е разширяване на обхвата на кредитния регистър на БНБ. Обсъжда се например идеята към базата данни на бъдат включени всички лизингови дружества и небанкови финансови институции.
В бъдеще системата може да обхване и информация относно годишния процент на разходите по кредита, периода на просрочие на главницата в дни, периода на просрочие на лихвите в дни, размера на предоговорен кредит, размера на преструктуриран кредит, бързоликвидното обезпечение и други.

Освен че ползват информацията от Централния кредитен регистър, трезорите съхраняват и допълнителни данни за потребителите, изисквани от тях при подаване на молба за заем. В някои случаи досието може да е много подробно, и да оценява и фактори като лоялност на клиента, притежавани дебитни и кредитни карти в други банки, и дори дали домакинството притежава домашни любимци.

В западните държави, кредитната оценка обикновено се изчислява във вид на индекс със стойности между 300-330 и 830-850 точки. Различните фактори, вземани под внимание, може да варират в зависимост от конкретната държава и насочеността на институцията. Това означава, че ако живеете в САШ, кредитният рейтинг, по който ще ви оценяват различните заемодатели, може да варира в известни граници.
Изчислението на подобни индекси обаче не е единствено в правомощията на банките – много други организации, като мобилни оператори, застрахователни компании, работодатели и министерства, прилагат същия принцип. Понякога, ако потребителят има незадоволителна кредитна история, но кредитодателят държи да го привлече като клиент, той може да замени някои от факторите, образуващи рейтинга, с други, които да доведат до по-оптимистична оценка.

По света

Във САЩ работят три бюра, които се занимават със събиране на информация и обслужване на кредитни досиета - Equifax, Experian и TransUnion. Всяка една от тези агенции предлага алтернативи, като в зависимост от вашето търсене могат да ви предоставят кредитните оценки на FICO, Equifax`s ScorePower, Experian`s PLUS score и Transunion`s Credit score.

Системата от кредитни досиета и оценки в Канада е изключително близка на тази в южната й съседка, тъй като и в двете държави действат две от най-големите компании в бранша - Equifax и TransUnion. За разлика от САЩ обаче, където клиентът има право на едно безплатно копие на своето кредитно досие за година, в Канада потребителят може да поиска безплатно копие няколко пъти през годината. Във Великобритания, кредитното оценяване се регулира от Службата по финансов контрол - Financial Services Authority.

Независимо от разликите между отделните държави обаче, общото правило, което важи за целия свят е, че при липса на добра кредитна история, потребителят не може да разчита на възможността да изтегли заем с изгодни условия, да не говорим, че е напълно възможно молбата му да бъде автоматично отхвърлена.

Омагьосаният кръг

Емигрантите, заселили се наскоро в друга държава, може да се окажат в порочен омагьосан кръг, когато се опитат да изградят необходимата им кредитна история. Банките ще отказват да им издадат заем, поради липсата на досие, а подобно досие не може да бъде създадено, ако потребителят не изтегли кредит.
Българи, живеещи в САЩ, предлагат решението, ако попаднете в подобна ситуация, да подадете молба за издаване на secured credit card, което е нещо средно между дебитна и истинска кредитна карта. При този вид услуга, банката обикновено ще поиска да й оставите някаква сума като депозит в специална сметка, а в замяна на това ще получите кредитна карта с лимит, равен на депозита. След като получаването й, съвета е да започнете да плащате всичко, което можете, с нея - в супермаркета, на бензиностанцията, сметките за телефон и т.н. Разбира се, изключително важно е да заплащате вноските си навреме. Така, след пет-шест месеца, можете пак да поговорите с банката да ви върнат депозита, да откачат картата от него и да ви увеличат кредитния лимит. И след това, крачка по крачка, като изряден платец, може да продължите да градите кредитното си досие.

Разбира се, в България условията да получиш кредит все още не са толкова затегнати, и сега е моментът местните потребители да помнят, че „следите остават” и да внимават да не закъсняват с дължимите вноски по заема.

Все по трудно става на клиентите да изберат най добрата и подходяща за тях финансова институция. За щастие с увеличаване качеството и разнообразието на банкови услуги, се появиха и интернет базирани услуги предоставящи удобство и улесняващи правилният избор на банкова услуга. Подробна информация, сравнение между различните видове кредити и удобни кредитни калкулатори се намира на bgwebcredit.com.

Очаквани промени в българското законодателство, свързани с кредитирането. Промени при потребителските кредити. Заеми, насърчаващи висшето образование и раждането на деца в семейства на студенти

Една от непривлекателните страни на тегленето на потребителски заеми в България е невъзможността за

предсрочното възстановяване на главницата по кредита без допълнителни разходи

(макар, че има банки, при които има изключения). В много европейски държави и САЩ това вдига кредитния рейтинг на клиента, а в България е свързано с плащане на наказателни такси.

Според новата европейска директива за потребителския кредит, която се очаква да бъде отразена в българското законодателство до 2009 г., през първите 14 дни от изтеглянето на заема кредитополучателят ще може да го погаси, без да посочва причина и без наказателна такса.

Директивата за потребителския кредит от януари 2008 година предвижда кредитополучателите да могат

по всяко време да погасят изцяло или частично своите задължения

по договора за потребителски кредит. Банката трябва да бъде обезщетена за евентуални разходи по управление на кредита при предсрочното му погасяване, но по в определен размер.

Според същата тази евродиректива, наказателната такса по договорите с фиксирана лихва не може да надвишава 1% от оставащата главница в случай, че остава повече от една година до изтичане на договора за кредит, и 0.5%, ако остава по-малко от една година. Но това все още не е факт в България.

Целта на евродирективата е да хармонизира договорите за потребителски кредит в много области, например чрез въвеждане на еднакви правила за информацията в рекламите за кредитите, стандартна преддоговорна информация и информация, която трябва да се съдържа в договорите за кредит:

Стандартна информация в рекламите

Директивата уточнява стандартната информация, която трябва да се съдържа във всяка реклама, която се отнася до договори за кредит. Тя трябва да съдържа достатъчно информация за лихвения процент и другите данни във връзка със стойността на кредита за потребителя.

Стандартна европейска информация относно потребителския кредит

Директивата предвижда въвеждането на “Стандартна европейска информация относно потребителския кредит” - информационен лист, който ще съдържа данни за условията за кредитиране навсякъде в Евросъюза. Така потребителите ще могат по-лесно да сравнят показателите на банките в различните страни-членки.

Оценка на кредитоспособността на потребителя

Банките ще трябва да оценяват кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация от потребителя и на справка в съответната база данни.

Ранно погасяване на кредитите

Потребителите ще могат по всяко време да погасят изцяло или частично своите задължения по договора за кредит. От друга страна банката трябва да получи справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуални разходи, свързани с предсрочното погасяване на кредита.

Държавите-членки имат на разположение две години за прилагане на директивата чрез собствени законодателни текстове. На всеки пет години Европейската комисия ще прави преглед на праговете, установени в директивата и приложенията към нея, и процента, използван за изчисляване на максималното обезщетение в случай на предсрочно погасяване.

Основните положения в тази директива ще влязат в

променените текстове в Закона за потребителския кредит,

обсъждани в края на миналата година в Комисията по икономическа политика към Народното събрание. Проектозаконът беше внесен в пленарна зала на 16.10.2007 година от независимите народни представители Минчо Христов и Стела Банкова. Все още е на етап обсъждане.

Законът за потребителския кредит е сравнително нов – от края на 2006 година. Според действащото в България законодателство (чл. 18 на Закона за потребителския кредит), кредитополучателят има право да възстанови предсрочно част или изцяло задълженията си по договора с намаляване на лихвата и на разходите по кредита, пропорционално на периода, през който потребителският кредит няма да се използва.

Банката няма право да откаже да приеме предсрочното погасяване.

Таксата , която се дължи, обикновено е в размер 1,5 - 5% върху предсрочно погасената сума.

Според сега действащите текстове разходът върху предсрочно погасяваната част от кредита не може да надхвърля тримесечният еквивалент на годишния процент на разходите.

Факт е, че съществуват потребителски кредити и без такси за предсрочно погасяване. В повечето случаи обаче тази такса не се събира при наличието на други условия, поставени от банките.

В останалите страни от Европейския съюз има банки, които събират такса за предсрочно погасяване, има и такива, които не изискват. Няма регламент за максималния размер на таксата спрямо годишния процент на разходите, всяка банка го определя сама, както цените на останалите си такси.

Промените в действащия Закон за потребителски кредит със сигурност ще трябва да се съобразят с въвеждането на единни правила на европейския пазар за кредити и директивата на ЕС.

Народното събрание работи по още един законопроект, свързан с кредитирането, внесен от правителството в средата на месец април, тази година. Той предвижда и

опрощаване на кредита при раждане на второ дете по време на следване.

Законовите текстове позволяват кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа, предвиждат и допълнителни облекчения при раждане на второ и трето дете.

Кредитите ще се отпускат за заплащане на таксите и/или за обучение и издръжка. Законопроектът важи за всички студенти, които са български граждани, а също и за студенти от Европейското икономическо пространство и Швейцария, които учат в България. Към момента на искането за сключване на договор за кредит те трябва да се обучават в редовна форма за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър” или „магистър” или на образователна и научна степен „доктор” в държавно или частно висше училище или научна организация.

Има и възрастово ограничение – да не са навършили 35 години. Не могат да кандидатстват за кредит студенти и докторанти, които са отстранени или са прекъснали обучението си. Студентите не могат да кандидатстват за кредит и за учение за вече придобита образователно-квалификационна степен. Според българското правителство така ще бъдат създадени условия за достъпно висше образование.

Държавната финансова подкрепа по кредитите на студентите и докторантите ще се осъществява в три форми.

Държавата е гарант за кредитното задължение, включващо главницата и лихвата.

Ако кредитополучателите не изпълнят задълженията си по договора за кредит, банките имат право да претендират изпълнение от държавата. За целта трябва да представят доказателства, че са претендирали дължима сума първо от кредитополучателя и той не е платил задълженията си.

Втората форма на държавна подкрепа е заплащане на кредитното задължение или на част от него при смърт или трайна неработоспособност от 70 или над 70% на кредитополучателя, както и при раждане на второ или следващо дете в рамките на 5 години от изтичане на гратисния период. В тези случаи кредитополучателят или неговите наследници не дължат връщане на сумата, която държавата е платила на банката.

Държавата може да поеме заплащане на част от разходите и таксите, свързани с отпускането, обслужването и събирането на кредита, в размер, определен в типовия договор.

Право да кандидатстват за заем с държавна финансова подкрепа имат студенти, които имат успех не по-нисък от “Добър (4)”. Годишният размер на държавната помощ ще се разпределя между висшите училища и научните организации пропорционално на броя на студентите и докторантите в редовна форма на обучение.
Средствата за държавната финансова подкрепа ще се определят веднъж годишно със Закона за държавния бюджет и ще се планират чрез бюджета на Министерството на образованието и науката.

Държавата гарантира кредитното задължение с гратисен период – времето за следване или писане на докторска дисертация, както и за една година след полагане на държавния изпит или докторантурата.

Тези кредити ще се отпускат без обезпечение, при по-нисък лихвен процент (лихвата не може да надхвърля с повече от два пункта основния лихвен процент, определен от БНБ). Реално студентът няма да получава парите за заплащане на такси, тъй като след сключването на договора между студента и банката, тя директно ще превежда таксите на висшето училище. Така ще бъде избегнат риска от злоупотреби и нецелево използване на средствата.

Кредитополучателят ще погасява общия размер на студентския кредит чрез равни месечни вноски в 10 годишен срок, считано от края на гратисния период. Дадена е и възможност за предсрочно погасяване на кредитите без такси, комисионни и допълнителни лихви, както и за отсрочване на кредитното задължение.

В законопроекта е заложена и

възможност за опрощаване на целия кредит.

Основното условие за това е раждане на второ или повече деца в периода след приключване на следването. Кредитополучателят погасява общия размер на студентския кредит чрез равни месечни вноски в 10 годишен срок, считано от края на гратисния период.

Правото да имаш кредит за издръжка се получава след раждането на едно дете. Той е в размер на минималната работна заплата за страната по време на цялото следване. При раждане на второ дете, ако това стане до пет години от изтичане на гратисния период, цялата остатъчна част се опрощава и става за сметка на държавата.

Този законопроект цели най-малко две неща- да направи висшето образование по-достъпно и да насърчи раждането на две и повече деца. Факт е, че все повече семейства се решават да имат второ трето дете, но българското правителство едва започва да прави плахи стъпки за подпомагане на раждаемостта.
Съчетанието между мотивация за получаване на по-добро образование и гледане на второ и трето дете вероятно ще отклони амбициите на семействата, които ще се решат да имат дете само заради държавната помощ. Затова мнозина очакват законопроекта да изпълни социалната си роля, така, както е замислен. Друг въпрос е колко от банките в България ще се решат да предлагат подобни кредити за образование. Българското правителство смята, че с гаранцията на държавата, банковите институции ще имат сериозен интерес да предлагат такива заеми за студенти, които придобиват степени и повишават образованието си в страната.

Повече информация за видовете банкови кредити в страната, и условията по тях, потребителите могат да намерят на специализирания уеб сайт bgwebcredit.com.

Топ пет на трезорите държат над 56% от активите на пазара

Кредитна експанзия или битка за привличане на депозити – каквито и да са текущите тенденции в българската банкова система, достатъчно е да включиш телевизора, за да се убедиш в безмилостната конкуренция на пазара. Това обаче остава един от секторите на местната икономика, който привлича най-силен интерес от страна на чуждестранните инвеститори, а навлизането на международни институции доведе до въвеждането на световни стандарти в качество на обслужването и – разбира се – в рекламните и маркетингови стратегии.
Всъщност, в банковият сектор в страната до такава степен

преобладава чуждестранното участие,

че трудно може да се говори за наистина български банки.

Според данни на Българска народна банка към края на 2007 г., трезорите с преобладаващо участие на местен капитал са едва осем, с пазарен дял от активите равен на 17.7%.
Доминиращите пет финансови институции – УниКредит Булбанк, банка ДСК, Райфайзенбанк България, Обединена Българска банка и Юробанк И Еф Джи България, държат над половината от активите на пазара - 56.5 на сто. Като процент от депозитите, този дял възлиза на 57.1%, а при кредитите – на 59.1%.

В края на ноември миналата година Комисията за защита на конкуренцията разреши на белгийската КБС Банк Н.В. да придобие контрола над Стопанска инвестиционна банка - СИБАНК чрез закупуване на акциите й.
С това пазарният дял на дъщерните банки от Европейския съюз, опериращи в България, достигна 75.3%. Чуждите трезори, чиито капитал произлиза извън общността, държат още 2.05%, а общо клоновете на задграничните трезори – близо 5%.

Към края на декември общата сума на активите на банковата система възлизаше на 59.1 млрд. лв., или 106% от брутния вътрешен продукт.
Не само банките, но и други сфери на

финансовото посредничество

привличат капиталови потоци. Според статистика на БНБ, вложенията в този икономически отрасъл достигат 4.631 млрд. евро за 2007 г., или над 18.6% от общите инвестиции за годината. Сумата, която отбеляза ръст от близо 75% спрямо 2006 г., представляваше и рекорд за периода от 1999 г. насам.
Освен това, след присъединяването на България към Европейския съюз всеки трезор от Общността получи автоматично правото да развива дейност на местния пазар, без да е необходимо издаването на лиценз от БНБ. Единственото условие е подаването на уведомление, като към 20 май 2008 г. броят на европейските банки, изявили подобен интерес, достигна 120. В този списък влизат световно известни институции като Креди Суис, ABN Amro, Джей Пи Морган, Мерил Линч, Голдман Сакс, Номура банк интернешънъл, и др.

Трябва да се има предвид обаче, че подаването на подобно уведомление не означава непременно директна заявка за активно участие на българския пазар – то се явява просто улеснение, в случай че тези институции решат да предприемат подобна крачка в бъдеще.

Номер едно по пазарен дял в България

са УникредитБулбанк, с активи от 8.428 млрд. лв. и капитал от 1.243 млрд. лв. Основен акционер в дружеството, с 90.3% от капитала, е БанкАустрия Кредитанщалт, собственост на УниКредитГруп.
Булбанк е създадена през 1964 година като Българска външнотърговска банка с основен капитал 40 милиона лева. Предмет на дейност са международните търговски разплащания и финанси на държавата. През 1994 г. общото събрание на акционерите приема името Булбанк. Приватизацията на дружеството приключва на 2 октомври 2000 г. с прехвърляне на акциите към UniCredito Italiano SpA и Allianz AG, които придобиват съответно 93% и 5% от основния капитал. През 2005 г., UniCredit Group обяви обединението си с HVB Group, което две години по късно доведе до вливането на HVB Bank Biochim и Хеброс Банк в Булбанк. Новото име на обединената институция е УниКредит Булбанк.
През 2007 г., чистата печалба на банката скочи с близо 90% до 255.2 млн. лева. Възвращаемостта на активите се покачи с 1.2 процентни пункта до 3.1%, а на капитала – с 9.5 пункта до 23.9%.
УниКредит Булбанк е оценена с най-висок рейтинг в страната от международната агенция Стандард енд Пуърс - BBB+. В края на май бе обявено и че е трезорът е обявен за „Най-добра банка в България” от международното издание Global Finance.

Активите на

Банка ДСК

възлизат на 7.704 млрд. лв., а капитала – на 1.027 млрд. лв. Основен и единствен собственик на дружеството е Банка ОТП РГ, Будапеща.
Въпреки че се нарежда на второ място по активи, трезорът държи челната позиция по депозити на домакинства и физически лица за 2007 г., с привлечени 1.914 млрд. евро. Институцията е номер едно и в банкирането на дребно, с отпуснати заеми от 2.141 млрд. евро. Банка ДСК може да се похвали и с най-голямата клонова мрежа в страната, с 366 клона и офиса и 917 представителства. Клиентите на финансовата институция наброяват 3.63 млн., като 3.56 млн. от тях са физически лица.
За първото тримесечие на 2008 г. основният собственик на трезора и най-голямата централноевропейска независима банка – унгарската ОТР, отчете ръст на печалбата си от 9.5% до 331 млн. евро Значително е покачването на отпуснатите кредити – 31%, което според представители на институцията са дължи основно на България, Русия и Украйна. За януари-март 2008 г., печалбата на банка ДСК бе 58.33 млн. лв., или с 57.9% над постигнатото за същия период предходната година.

Собственик на

Обединена българска банка

,

която разполага с активи от 6.519 млрд. лв. и капитал от 802 млн. лв., е Националната банка на Гърция, с дял от 99.91%.
Трезорът е продукт на първият и най-мащабен консолидационен проект в банковия сектор на страната - ОББ бе основана през 1992 г. чрез сливането на 22 български регионални търговски банки. Националната банка на Гърция придоби 89.9% от капитала на Обединена българска банка през 2000 г., а четири години по-късно увеличи дела си до 99.9%. В края на миналата година, трезорът бе отличен с наградата „Рекламодател на годината” на Фестивала на рекламните агенции.
Печалбата на банката за първото тримесечие на 2008 г. скочи с 56.5% спрямо същия период 2007 г., като достигна 52.45 млн. лв.

Райфайзен банк България

е един от примерите за силния интерес на австрийските инвеститори към финансовия сектор на България. Трезорът е 100% собственост на Райфайзен Интернешънъл банк -Виена, и разполага с активи от 6.322 млрд. лв. и капитал от 524 млн. лв. През август 2007г. рейтинговата агенция “Муудис” присъди на Райфайзенбанк (България) ЕАД дългосрочен и краткосрочен рейтинг Baa3/Prime-3 за депозити в чуждестранна валута (равен на рейтинга на Република България) и рейтинг за депозити в местна валута Baa1/Prime-2.
За първото тримесечие на 2008 г., печалбата на банката скочи с над 104% спрямо същия период предходната година и достигна 34.406 млн. лв.
Към края на 2007г. кредитният портфейл на трезора възлизаше на 3.235 млрд. лв., а привлечените депозити от фирми и граждани надминаха 3.650 млрд. лв.

За тези, които може да се изненадат от непознато звучащото име на

Юробанк И Еф Джи България

ще напомним, че дружеството бе създадено в края на миналата година след сливането на добре познатите Пощенска банка и ДЗИ банк. Обединената компания разполага с активи от 4.795 млрд. лв. и капитал от 429 млн. лв. Основни акционери към края на 2007 г. са EFG Eurobank Ergasies SA Гърция с 63.56% дял, CEH Balkan Holdings Limited, Кипър, с 20.53%, и Eurobank EFG Holding (Luxemburg) S.A., с 15.61%.
За първото тримесечие на 2008 г., печалбата на Юробанк И Еф Джи България достигна 26.376 млн. лв.

Все по трудно става на клиентите да изберат най добрата и подходяща за тях финансова институция. За щастие с увеличаване качеството и разнообразието на банкови услуги, се появиха и интернет базирани услуги предоставящи удобство и улесняващи правилният избор на банкова услуга. Подробна информация, сравнение между различните видове кредити и удобни кредитни калкулатори се намира на bgwebcredit.com.